Кеворк Кеворкян: Прекарваш и захвърляш
Кеворк Кеворкян, Facebook
Забелязали ли сте, че множеството от нашите социолози и политолози заобикалят да носят вратовръзки?
Има една основателна причина за това.
Един от биографите на Мохамед Ал Файед – дългогодишният притежател на фамозния лондонски “Хародс ” и татко на Доди, който почина дружно с принцеса Даяна - написа, че той толкоз се страхувал от нападение, та употребявал вратовръзки, които се прикрепват с ластик, с цел да затрудни някой възможен нападател, решил да го удуши.
Сигурно много фенове са желали да удушат Андрей Райчев, до момента в който са слушали коментара му по Би Ти Ви преди няколко дни.
Наистина си коства да употребявате вратовръзката на човек, който твърди, че „ България в никакъв случай не е била толкоз богата “.
Райчев един път към този момент беше изтърсил това, само че никой не му обърна внимание, с изключение на вашият дописник. И в този момент го повтори – правилно, беше без вратовръзка, само че пък изглеждаше изцяло сигурен.
Какви са тия сметки, по дяволите, съгласно които с единия крайник към този момент сме в Рая?
Райчев постоянно си разрешава да ревизира възприятието за комизъм на българина, по-ясно казано – подбъзиква се с него, а в това отношение нашенецът е безпределно толерантен.
И когато чуе нещо толкоз неуместно, евентуално си споделя, че си има работа с някакъв майтапчия, който си приказва врели некипели - и отминава.
Доста предизвикателни са тия изхвърляния на Райчев, може би по този метод той „ сондира “ популацията, без обаче да ни оповестява получените резултати. Във всеки случай, не се е мяркал до момента с вратовръзка.
Видимо, от много време той е смъртно отегчен от пустословието на по-голямата част от социологическото паство. Властоподобието от всевъзможен десен го отегчава още повече, само че няма нищо срещу умело да го мистифицира. Понякога пласира привидно неуместни хипотези, само, с цел да се забавлява.
Мести във въображението си Бойко, примерно – само че той пък оцелява, тъй като прави тъкмо противоположното на това, което са го посъветвали.
От своя страна, „ шарлатаните “ на Радев въобще не се интересуват от „ социология “ – на тях врачки не им трябват, сами са си врачки, огромните въпроси и Бъдещето като цяло не ги занимават.
Тяхната догадка се побира/изразява посредством фразата „ Прекарваш и хвърляш “.
Интересно, въпреки всичко, къде вижда Райчев въпросната „ богата България “ – богата като в никакъв случай до момента, къде намира удостоверение за това си привидение?
В плътски ошушканата Северозападна България?
Или в стремглаво възходящият външен дълг?
А задълженията ни, във всевъзможен смисъл, аранжирани невъзмутимо от Асен Василев, към този момент напълно ясно обрисуват това, което ни чака – всички, всички: прекарани и захвърлени.
За забележителна част от Народеца това към този момент се е случило – останалите, наподобява, нямат желание да изоставен опашката, на която чакат своя ред.
Навремето Дьо Гол беше споделил, че Франция са французите.
Ако приемем, че България е нещо друго, само че не и българите, ще съжалим, че Райчев няма вратовръзка.
Фактите ни споделят, и то гръмогласно: очевидци сме на едно Срамно Опустошение. Неми и безволеви очевидци.
Докато осмислим едно, застига ни друго, ето: всяко второ домакинство има проблеми с изхранването си, т.е. - с оцеляването си. Колко богата може да е една страна с такова население?
И още жестоки обстоятелства: хиляда и петстотин лв. са нужни на един работещ българин, с цел да има естествен живот – само че към един милион души нямат този приход, а това са една трета от работещите.
И хвалбата с депозитите на популацията се оказа празна хвалба: половината от българските семейства разполагат едвам с 170 лв. приблизително в банков депозит.
Тия обстоятелства обаче оставят равнодушни нашите властоподобия.
Те са, както постоянно, безлични и безразлични.
Всеки втори българин не живее обикновено, а те се имат за власт.
Това е властоподобие от най-мизерен, безталантен тип.
Но фриволните „ социологически “ брътвежи доста комфортно я обслужват.
Отдавна тия брътвежи плачат за едно аутодафе.
Нямат никакъв смисъл и безкрайните умувания в медиите, ще има ли държавно управление или не, по какъв начин ще бъде нагласено то, като че ли това има някакво значение - откакто, както постоянно, ще ни покажат броенето на медните грошове, а не на жълтиците.
Повечето властоподобия са си лика аналогия - псуват се като хамали, ритат се като катъри – само че тършуват дружно в „ богатата “ България.
Ще се „ ротират “ някак, само че няма да се редуцират, ще пазят до дъно даже и формените си идиоти.
Днешната политика ги приютява все по-радушно.
Трябва да имаш нещо сбъркано, с цел да те одобряват – вижте го днешният Байдън, като че ли е основан от изкуствен интелект, на който не са му охладили задоволително чарковете.
Велика Америка в много неща копира великия Съветски съюз, в този момент и това – мерят се по сенилността на някои от водачите си.
Навремето, при едно от визитите тук на руския водач Леонид Брежнев, Левчев го бе чул да се пита, в подножието на самолета, от който преди малко е слязъл: „ Всъщност, къде сме в този момент? “
Тъжна работа, обаче през днешния ден с Джо тя не е единствено тъжна, само че и рискова – тъй като той желае да е на всички места, замязал е напълно на руски водач.
Сега всички мрънкат против изборите - и властоподобията, и хигиенистите, които ги обслужват, по този начин се пробват да плашат Народа.
А спасението е единствено в изборите, те са единственото средство, с което вероятно можем да се отървем от навлеците – някак, в миналото.
По-добре да вървят 100 пъти на избори, в сравнение с да зяпаме безсрамните им пазарлъци.
И двеста пъти ще изтърпи това Народа – с вярата, че най-после някой ще подпали фитила под Далаверата, която учтиво кръстиха Статукво.
Ще търпи Народа - до момента в който Боклука изчезне и се появи нещо в действителност ново.
Това, което съществува в този момент, не може да узрее повече или да се промени, няма по какъв начин. Системата е изчерпана, тя е за боклука – никой й няма доверие. Унижавана, комизирана, неведнъж изнасилвана.
Забелязвате ли, че въобще не се сещате за вратовръзките на Денковци – толкоз са белезникави и безплътни.
И вижте, с какво се хвалят тия сенки след девет месеца ръководство: купили „ първи хеликоптер за незабавна помощ “.
Държава ли е това – по този начин няма да се хвалят дори и в Руанда, обичаният пример на ПростоКирчо в битката с корупцията.
Впрочем, дали Райчев не е желал да ни подскаже, че в никакъв случай до момента България не е била толкоз богата на идиотизирани властопотребители?
Трябва някак да се преизмислим.
Да намерим избавителния вход.
Но би трябвало да внимаваме доста - да не го сбъркаме отново.
Бегбеде, във феноменалната си книга „ Първа равносметка след апокалипсиса. Моите 100 обичани книги “, има и една дребна портретна схема на Маркес – в нея цитира фраза от книгата му „ Спомени от моите тъжни проститутки “: „ Ах, господине, това не е вход, а изход… “.
Това е учтивото увещание на една продажница към клиента й.
